„Зркадло! Дяволът! Прободе се. А те му свалиха кожата. При мен, в моята стая! Сам поиска така. И я опънаха на барабан. Кожарят Хавлик го направи. Сега върви отпред и бие барабана. Разтворени са дверите на ада. Канавките пак са пълни с кръв. Борживой е крал. Отокар Борживой. – Простря ръце напред и замря, сякаш гледаше през стената. – Ще те убият, Тадеуш. Дворянството вече избяга. Нощес. Нима само теб са забравили? Ще унищожат всичко що е дворянство. Видях едного да коленичи и да пие от кръвта в канавката. Ето! Ето! Войниците идват! Войни… – И рухна в несвяст.“

Австро-Унгарската империя се разпада, а в един дворец дами и господа от благородническо потекло остават недокоснати от грубата реалност на началото на 20 век. Затворени в своята крепост, изпълнени с цинизъм и високомерие, те не чуват тътена на барабана, който възвестява настъпването на Валпургиевата нощ.

Според старите вярвания това е нощта, в която бариерата между отсамния и отвъдния свят отслабва и духове и зли сили влизат в нашия свят безпрепятствено. Нощта, в която всичко се обръща надолу с главата и господар и слуга разменят своите места.

Нацистка Германия забранява „Валпургиева нощ“ на Густав Майринк - един от най-любопитните европейски автори от началото на 20 век. Книгата излиза за първи път на български език в превод на Любомир Илиев.

Историята проследява назряването на бунта срещу разпадащата се властваща класа в Европа, подбуден от простолюдието и духовете на мъртъвците от миналото. История, митология и политика се смесват в апокалиптичната кулминация на романа, в която бунтовниците вървят след барабана от човешка кожа, който възвествява идването на новото време.