Настоящата книга е обобщаващо изследване върху развитието на Българското царство през периода 1280-1323 г.

В нея за пръв път тази част от българската история е разгледана много детайлно, като за целта са използвани всички известни на историческата наука извори – както писмените, така и археологическият материал. Въз основа на наличната изворова база е направен опит да бъдат очертани държавните граници при царуването на Тертеревата династия. В първа глава са изложени вътрешнополитическите фактори, повлияли върху развитието на България – задкулисните борби за власт и машинациите, довели до принудителното отстраняване от трона на част от българските владетели и до гибелта на други, а също така и двете противостоящи си тенденции – децентралистичните прояви на част от болярството и опита на централната власт да възвърне изгубения си авторитет.

Външнополитическите фактори, които оказали въздействие върху развитието на българската държава в края на ХІІІ и първите десетилетия на ХІV в., били Византийската империя, “Златната орда”, Сърбия и др. Втората глава разглежда състоянието на държавата, църквата и обществото. В отделни параграфи са представени: царят и неговото семейство, управленческата аристокрация, пратениците, войската, управленческата и данъчната администрация, църквата и духовенството, българският народ. Третата глава е посветена на стопанството. Обърнато е внимание на природните условия и ресурси, селското стопанство, занаятите и търговията.