“Сбогом, сънища! – мислеше, полетял обратно сред гаснещите слънца, затихващите симфонии и догарящите цветове. – Сбогом, видения! Сбогом на всички вас, през чиито очи гледах и чиито деца видях... Няма да ви видя пак, няма дори за кратко да бъда пак частица от вашите светове... и така е по-добре. Но ще ви отнеса чрез кръвта си през времето, а това е всъщност безсмъртието, отредено на човека... Безсмъртието в другите, безсмъртието сред хората... Вие сте хора и вашето място е тук, а не във Вечността! Защото там... там дори боговете нямат значение!...”

Новата книга на талантливия белетрист Бойко Несторов продължава неговите търсения в тъмните бездни на човешката душа, на родовата памет, на спомените, които нахлуват в тревожното съзнание нечакано и изневиделица, за да свържат нашия съвременник с трагични събития в историческата ни съдба и същност от далечно и близко минало. Паметта на кръвта е по-силна от променливите ветрове на времето, нейното бреме, което носим в клетките си, често е жестоко, но и жизнено потребно. Разказът е динамичен и увлекателен, експресивен и асоциативен – характерен за творческия почерк на Несторов.