Откъс от книгата:

Когато внасяли Тялото, въздухът в градината на Йосиф Ариматейски бил пропит от стипчивата миризма на дървеници, наслоена в мокрите още листа и бледовиолетовите кичести цветове на кориандъра, който растял на туфи в дъното до оградата. Йосиф вече бил избързал напред и разчистил сечивата и делвите от гърба на един огромен каменен плот, където положили Тялото. Носачите се отдръпнали встрани, а Йосиф приближил всеки един от тях и, като го гледал внимателно в очите, натискал дребна монета с образа на Понтий Пилат в шепата му. Било Пасха и всички се пръснали, защото мракът, който вече започвал безшумно да пълни въздуха, не бивало да ги свари извън домовете им. Именно този горчив здрач, който идвал от дълбините на космоса и обгръщал огнените облаци с тъмен воал, заприличал на Йосиф на меч, срещу който щит още не бил изкован.

Тогава в градината влязъл сириецът Ейшу, личният лекар на прокуратора Пилат Понтийски, следван, както винаги и навсякъде, от своите петима помощници. Приближил се до Тялото и докато се взирал в окървавения лоб, опипал с тънките си пръсти мускулите, за да провери доколко е втвърдена плътта. Убедил се, че Тялото било все още отпуснато и меко на пипане...