Армагедон - прокобата, книга първа

Одушевените жертви, словесните всецяло изгаряни жертви повторно се кръстиха в своята кръв. Към Захариевата кръв всред църквата те пропиляха своята кръв, та заедно с Авел да се провикнат от земята към Господа всички, които са изпили чашата на мъчението, достойна тя да бъде изпита от приближените на Бога, които с кръвта си са удавили всички вражи сили, както военоначалниците на гордия фараон. О, свето войнство! - на едни по-рано, а други по-после, но всички, като застанаха вкупом пред мъчителя, оплюха го и веднага като се представиха на Христа, се увенчаха с мъченически венец! Мъчителят остави труповете им за храна на небесните птици, а владиката причисли духовете им към кротките ангели.
О, воини, вие опазихте вярата и броя си не намалихте! А чуйте и техния брой: а бяха сто и десет, чиято кръв обагри църквата!