Много виенски вестници отразяват освободителната борба през пролетта на 1876 г. Телеграфните агенции и пресата на империята на Хабсбургите са сведущи за въстанията на Балканите. Не случайно те са високо ценени и често цитирани по въпроса както от чуждестранни, така и от емигрантски български вестници. Австро-унгарските кореспонденти понякога успяват да се доберат до важни факти и подробности, но пък и нерядко грешат. Така или иначе, те оформят общественото мнение като разказват за избухването, развоя и потушаването на бунтовете в България.

В книгата са подбрани, анотирани, преведени и коментирани 380 дописки, доклади, съобщения и статии. От тях се вижда, че виенските вестници обсъждат твърде обстойно и широко как Ботевата чета завладява парахода „Радецки”. Това е любима тема на няколко журналисти, което е обяснимо заради националността на кораба и съдбата на неговия австрийски капитан. Периодичният печат е важен извор за историята на българите през Възраждането, понеже той като свръхчувствителен уред долавя и регистрира и най-слабата проява на разноликия живот на обществото. Димитър Драндийски споделя пред Меланж Булгарен, че покрай издирвателската си дейност, свързана с работата по книгата, е прегледал 22 от най-влиятелните заглавия на австрийската преса по това време. На лице е изявен интерес към темата за Априлското въстание, но подходът към събитията е различен. „Стилът и начинът на отразяване на събитието обаче не са еднообразни – от малки статии и дописки в края на вестниците в първите месеци до заглавни и уводни статии от по няколко страници в края на 1876 г. По този начин те се превръщат в „огледало на чувствата” и отразяват промяната в отношението на цяла „ужасена, стресната и възмутена Европа”, категоричен е д-р Драндийски.

140-та годишнина от избухването на Априлското въстание е добър повод отново да се заговори за този смел акт на национално самосъзнание и желание за свобода и да се разгледа неговото значение в контекста на национално-освободителното движение.