Авангардни безделници

Калин не търси прием в литературно шенгенско пространство, той прелита границите без претенции и без комплекси, ненатрапчиво изгражда внушението за един глобален свят, в който гониш някаква мечта, за да се завърнеш без нея вкъщи, осенен от познанието, че и тук, и там си бил само себе си. Няма маниакално самооблъщение на словото, езикът се стрелка многопосочно и миг преди да затъне в подвижните пясъци на маниерното, намира свежия оазис на хумора, където присвитото око вижда много повече от ококореното. В добронамерения му смях миражно потрепват лековитите сенки на тъгата.

Боян Биолчев