Психология на изкуството

Психологията на изкуството възниква в края на 19 век с цел да разшири полето на естетиката, като създаде модел за една нова експериментална естетика, базирана върху обективните познания на научната психология.
След това психологията на изкуството започва да се развива като сбор от алтернативни психологически подходи към изкуството, които се явяват част от различни, враждуващи помежду си психологически школи. Изкуствознанието като обща наука за изкуството не влиза в ролята на арбитър, защото методологически се разграничава от всички възможни форми на "психологизъм". Така психологията на изкуството остава извън изкуствознанието. Позиция, която позволява на отделните психологически школи да предлагат свои психологически теории за изкуството, голяма част от които остават "невидими" за самото изкуствознание, а друга част успяват да проникват в неговата същност под формата на определени теми, термини и идеи.
Ето защо през целия 20 век съдбата на психологията на изкуството се оказва много по-обвързана с историята на модерната психология и процесите в модерното и съвременното изкуство, отколкото с теоретичното развитие на самото изкуствознание.