След световния бестселър "Светът на Софи", книга, която ще откриете в библиотеката на всеки български дом, "Портокловото момиче" и "Vita brevis" , това е четвъртия роман от големия норвежки автор, който издателство "Дамян Яков" предлага на своите читатели.

Преводът е дело на младата Мария Николова, преводач, чийто смел опит с романа на Карл Уве Кнаусгор "Моята лична борба" в началото на тази година привлече вниманието на критиката, медиите и читателите.
Корицата е на Кристина Йовчева, утвърден илюстратор и философ по образование, което обяснява донякъде изкушението и последователността, с която работи по всички книги на философа и теолога Юстайн Гордер.

СЪДБАТА Е ЗМИЯ, КОЯТО Е ТОЛКОВА ГЛАДНА, ЧЕ ПОГЛЪЩА САМА СЕБЕ СИ. ВЪТРЕШНАТА КУТИЯ ОТВАРЯ ВЪНШНАТА, ДОКАТО ВЪНШНАТА ОТВАРЯ ВЪТРЕШНАТА.

Безсмислени изрази или предсказания, произнасяни в транс от оракули, родени от въображението, мистериозни срещи и фантастични ситуации, оформящи кръг на родово проклятие около баща и син... Умовете им се лутат между вечните истини и илюзии и приказката за съдбата. Пророчески текст свързва пътешествието им в реалния свят с нещо, което се е случило преди сто и петдесет години. Фантазиите са се вдигнали на бунт срещу създателя си. Защото се е появил жокер...

Жокерът е различен. Той не е нито спатия, нито купа, не е крал или вале. Прибран е в една и съща кутия заедно с другите карти, но не му е там мястото. Като всички жокери – и в малките, и в големия пасианс на човеците, – той разкрива каква необяснима приказка е светът. И ако се оставим животът ни да се превърне в навик, на Жокеровден отнейде ще изпълзи някой Жокер и ще ни отвори очите за самите себе си.