Книгата е интересен разказ за хората в Косово преди 17 февруари 2008 година – датата, на която Парламентът на Косово обявява независимост. Авторката е живяла една година в Косово и описва впечатленията си за делничния живот на хората такъв, какъвто го е видяла, чула и почувствала. Разказите са мозайка от случки за семейството, мъжете, жените и децата, за традициите и религията, за реда и институциите, за правата и безправието, за богатството и бедността в Косово. Пламена Градинарова е прекарала по-голяма част от времето сред косовски албанци, но е имала възможността да поживее и в сръбски анклави. Разликата между живота и очакванията на албанците и сърбите, както и отношението им един към друг също са на мерили място в книгата. Целта на авторката е да привлече вниманието на хората, живеещи в Косово и извън него, към някои малки проблеми, чието решаване може да доведе до големи ползи за мира и просперитета на Косово и на Балканите. Посланието на книгата е, че трябва да се уважава правото на хората на добър живот и щастие според техните нужди и традиции. Книгата е тих вик, че войната не е средство за решаване на конфликти и предупреждение за тези, които не искат да разберат това.