Това е първата и последната книга на Ма Дзиен (1953), издадена в родния му Китай. Репресиран през 1983 г. като “буржоазен” художник, той заминава на тригодишно импровизирано пътешествие, от което се връща писател: "Изплези си езика" е резултат от скитанията му и неговият начин да разкаже Тибет с обичаите, красотите, тъгите и ужасите му. Литературният му дебют – документални наблюдения в художествена обвивка – е окачествен в Китай като “пошла книга, която петни образа на тибетците” и е забранен, заедно с всички следващи произведения на Ма Дзиен.

Истината е, че "Изплези си езика" е пълна със съчувствие и удивление, без помен от цинизъм. Сред величавите пейзажи и разредения въздух на Тибет хората изглеждат дребни, странни и изгубени, но това не пречи на автора да говори за тях с разбиране. Разказите на Ма Дзиен се фокусират върху няколко покъртителни женски съдби, едно “небесно погребение”, едно завръщане от големия град, планински преходи, пасища с якове, сънища, срещи, истории в историите. С предговор за българските читатели от автора и илюстрации на Люба Халева.

--------------
Абсурдът дотолкова е проникнал в живота на китайците, че може направо да се каже, че се е превърнал в техен начин на живот. Всъщност реалността е далеч по-абсурдна от разказите ми... Да пътуваш сред океан от безсърдечни хора е приключение, по-трудно от изкачване на снежен връх.
Ма Дзиен

Да се оплезиш е начин – прост и сигурен – да получиш диагноза. Но то е и гримаса, предизвикателство... Пет терапевтични разказа, пет документални легенди.
Il Sole 24 Ore

Ма пише блестящо за дълбоката самота на тибетските пустоши и за високопланинските плата, но е еднакво умел и в щекотливите или рисковани вътрешни пейзажи... Ефектът: далечни антропологически събития стават толкова вихрено реални за читателя, че го карат да се задъхва.
The Independent

С пестелив език Ма Дзиен ни дава неповторим ракурс към живота на екзотичното, криворазбрано заварено дете на Китай... Разказите му предлагат образ на Тибет, който възбужда сетивата и същевременно разклаща романтичните ни представи за тази култура. Чрез описанията на обикновени хора, чиито преживявания ни стават близки, колкото и несгодите им да са ни непознати, тези истории ни позволяват да излезем от собствените си ограничения...
Words Without Borders

Ма Дзиен е рядко оригинален писател – книгите му с лекота съчетават нюх за авангардното и неудобен хумор, неизменно подплатени с гняв към социалните процеси, които текат през последните 30 години в Китай.
The Guardian

Тибет от разказите на Ма Дзиен е чужд на екзотиката. Правдивостта в описанията на писателя хроникьор отваря едни съвсем близки врати към тази далечна територия на опасностите.
Página 12

Каква е работата на литературата, ако не да отправи поне някое малко предизвикателство към битийната среда на човека и към самия човек? Дори въпросното предизвикателство да не промени нито обществото, нито индивида, то поне е израз на достойнство. За мен не е важно към кое течение принадлежи Ма Дзиен – от творбите му виждам, че той притежава точно такава смелост и достойнство... Неговите произведения винаги са били резки и директни: в търсенето на литературната форма, той не пренебрегва човешките кризи. С хладен поглед и без да вдига излишен шум, той наблюдава житейските състояния на хората и това придава на творбите му огромна тежест.
Гао Синдзиен, из "Отново за отминали неща"

Ако в съвременната китайска литература има някой, който да е стигнал до крайност, то това е Ма Дзиен. С години никой друг не е поддържал подобен абсолютен усет към литературата, такова честно отношение, такова неподвластно на ежедневието чисто литературно експериментаторство.
Чън Сяомин, из "Крайният Ма Дзиен"