Майсторът на фиде

" Кръводарителят му мята снизходителен поглед.

–Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само за едно даряване. като помислиш какво влагаш в работата си и какво получаваш, май не се справяш много добре, а? Иначе казано, аз като съм професионален кръводарител, пък ти си професионален писател, това не значи, че си с нещо по-добър от мен.

Писателят се втренчва с погнуса в устата на донора, в мърдащия вътре жълтък. Често придобива този неодобрителен поглед, когато стомахът му е пълен.

–Ако всички бяха като теб – казва той, – тази страна щеше да е в развалини."