Ти си орис, за която никога не съм дръзвал да мечтая, лунна вещице. Звезда, която никога не е трябвало да достигам.

Злокобна магия се е събудила в земите на смъртните и е направила света по-мрачен, по-студен, дори по-жесток, отколкото е бил преди. Кошмарни създания дебнат за човешка плът по улиците на Фоксглав и сеят зараза, която заплашва да унищожи не само Мортасия, но да се разпространи отвъд Разлома на сенките. Зла сила се надига в дълбините на Ненаситния лес и се готви да отприщи такава вълна от страдание и смърт, каквато не се помни в историята нито на етири, нито на смъртни.

А Мейвит и Зевандър са пленени в една селска къща и пътят към спасението им изглежда невъзможен. Защото докато Мейвит открива новите си, неподозирани магически способности, Зевандър усеща тежестта на своето проклятие по-голяма от всякога на това място на болест и смърт, далеч от магията на своите родни земи. А спомените за цял век нечовешки страдания се завръщат с пълна сила и помрачават разсъдъка му.

Единственият човек, който може да му помогне, е тя. Момичето с коса с цвят на полунощ и очи на разразила се буря. Момичето, което го връща към живота всеки път, когато той застане на ръба на пълното отчаяние. Момичето, чиято съдба сякаш е преплетена със съдбата на цели два свята на богове и хора.