Книгата е противодействие на глобалната манипулация, осъществявана многопосочно в информационното пространство от властовите (псевдо)елити, с цел запазване на техните позиции на господство, и отваря нова страница в кратологията – науката за властта и държавното управление. Авторът успешно полемизира с Карл Маркс, Владимир И. Ленин, Франсис Фукуяма, Александър Дугин, като същевременно критикува обстойно и задълбочено техните проесхатологични доктрини за социален инженеринг.

Финалната социологическа поанта на „Тридесет и седмото буре с барут“ е студията „Контролът върху елитите“. В нея посредством инструментариума на философските, историческите, политологичните, правните и културологичните анализи е разгледан трудният за всеки изследовател в областта на обществените науки и особено важен за съвременния човек проблем за перспективите на развитие на социума. Изложена е и аргументирана оценка на ограничените позитивни потенциали на обществено-политическите конструкти в глобален мащаб както в миналото, така и в настоящето.

След присъствието дълги години на научния комунизъм, либералната доктрина и различните еклектични вариации на „Третия път“ (включително фашизма и националсоциализма), като теми на пропаганда, контрапропаганда, дискусии и манипулации в публичното пространство, в „Тридесет и седмото буре с барут“ е обоснована Четвъртата идеология – „Демокрацията на контрола“, фокусирана върху сферата на държавното управление.