Горски дух

Това не е просто книга, а ШЕДЬОВЪР.
Прочетох я за един ден. Бих се радвал ако я прочетат колкото се може повече хора. Убеден съм, че всеки, който се докосне до нея ще намери нещо полезно за себе си, защото това е едно съвременно и истинско мисионерство в нашия морално паднал и задъхващ се в безпътицата си свят.
Бог да благослови автора за делото му.

Не знам кво точно става тук, имам предвид тези люти нападки, но това не е моя работа. Искам да разкажа за книгата. ЧУДЕСНА Е! :) Историята е толкова хубава линия, че я глътнах за три дена. Когато Адам се чудеше в ресторанта дали да си поръча нещо скъпо или да спести пари си мислех за моята първа среща с половинката ми, беше подобно. А когато реши да обере банката. И това ми напомни на мене, в друг период от живота. Тоя дето пък го срещна в затвора беше нещо като идеалния родител за всяко дете, е поне така го усетих аз, щото съм раснал без татко. Много се радвам, че прочетох тая книга. Само едно не ми хареса: Смъртта, че толкова често се говореше за нея. Ние знам, че ще умрем така или иначе, така че това беше малко излишно.

Колкото повече се замислям над темата, толкова повече установявам, че книгата е попаднала при мен по погрешка.
Какво значение има, че авторът не разбира от право, а и не си е направил труда да попита ? Фактолигическата достоверност явно е ирелевантна и оставам с впечатление, че жанрът е малко по различен от този, за който претендира. Това, което има значение са духовните и нравствени поуки и някак си книгата има езотеричен привкус.
Кой съм аз в епохата на информационна манипулация, че да преча на духовния пастир Ралчевски да води стадото си? Кой съм аз, че да преча на хората да вярват, че проповедите на този мил християнин, не са истината за живота?
И накрая, в последния си пост по темата, искам да предупредя автора да внимава с известността, защото освен, че заслепява, нещо което един светъл и чист ум като него няма да позволи, тя може често да попада в ръцете на десетпроцентното мюсюламснко население, живеещо в България (като господина, който успяхте да цензурирате за по малко от ден), а техните методи за несъгласие, за жалост, могат да се окажат по радикални от моите.

Здравейте на всички.
Купих и прочетох тази книга поради факта, че някой бе взел на прицел автора. Знам от опит, че когато се случват подобни неща винаги има нещо, което си заслужава. И този път шестото ми чувство не ме подведе. Сега, на темата за книгата.
Моята скромна оценка е, че тя изобилства от фактология и иноваторство чрез един специфичен стил, който се среща особено рядко, т.е. определям романа като независим и оригинален.
Действието е плъзнато предимно в диалогична беседа между едно момче и един професор. Идеята на автора е явна – момчето е читателя, а професора е самия той. Диалозите са построени така. напр. Момчето пита: Как се е образувал света?, а професора отговаря: Не се е образувал, а е създаден... и т.н.; на мен най ми хареса, когато му обяснява за това, как да вижда човешката душа в окото! Християнската религия е издигната да пиедестал, което малко ми дойде в повече, но не ми досадя. Допадна ми също, когато му говореше за Достоевски, Стивън Кинг и Марк Твен. Сравненията ме изненадаха!
Доста е трудно да се обобщи този роман, защото е многопластов. Оставяш го, а после неминуемо се присещаш за нещо от него и въпросите започват да напират в главата ти.
Когато прочета и „Безкрайна нощ” сигурно ще пиша пак.
Между другото заглавието „Горски дух”, няма много общо със съдържанието, но това е второстепенно нещо.

Това е първият роман в живота ми, който ме накара да мисля толкова много.
Жалко, че подобни хора като този млад писател са в страни от родната политика.

Между другото е много смешно да критикуваш на тема правопис, когато сам пишеш: "някоЙ неща от миналото".

купувам, честа * typo - технически грешки продиктувни от бързо писане, а не от неспазване на правописните норми.

Разбирам сремежът Ви, да настроите неутралните читатели срещу мен, като ме определите като зъл, завистник и неграмотен. Не съм нито едно от тези неща, а интелигентен читател, който високо цени качествената литература и се бори срещу манипулацията, на която ставам свидетел.
Методите, които изпозвате, за да омаловажите мнението ми и да продължите пропагандата на книгата, бих определил като подмолни и неморални.
Щях да нашиша само един коментар, ако не беше "интелигентната" обида от несъществуващ асистент. След като написах аргументирано мнение, посочващо факти, които не можете да оспорите, то бе изтрито най-брутално по молба на автора. Недоумение буди заличаването и на всички други мнения. Общият стил на коментарите Ви и личните пападки по мой адрес ме доведоха до извода, че имам честта да водя задочен спор лично с господин Ралчевски, който използва много различни имена, за да манипулира читателите чрез тези коментари.
Стоя зад мнението си, докато не бъда убеден в противното, а на поканата да се видим, отказвам най-учтиво, тъй като нямаме допирни точки и какво да си кажем.

Познаваме г-н Мартин Ралчевски от СДС „Св. Иван Рилски”. Гордеем се с него. „Горски дух” е много хубава. Като я четохме си спомнихме за някой неща от миналото, как той често ни говореше да сме добри, да не нараняваме животните, да не чупим клони без причина, да поддържаме хигиената си, да не пушим. Историята на книгата е точно в неговия благ и бащински стил. Но явно и добрите хора си имат врагове и завистници, като този читател Димитър, който е написал, че си кОпува по 50 книги на година. Господине, ще ни е приятно да минете някой път да се видим...

Пингвините, с това, че нарушихте правото ми да изкажа мнението си ме загубихте като клиент. Не че петдесетте книги, които си копувам от вас на година биха Ви накарали да фалирате, но Вие предпочетохте да защитите бездарен автор, който си пише сам коментарите. Ако отново нарушите моето право, ще съм принуден да сведа случая до знанието на още много хора, а навярно сте чели "Повратната точка" на Малкълм Гладуел ...