Лъжите и заблудите за небългарския произход на ислямизи-раните българи не са от днес и от вчера. През последните няколко години се появиха издания и публикации на псевдоучени и лаици историци, които се стремят да ни внушат своите теории за тяхната небългарската родова същност.

Такива „автори“ като Салих Бозов, Ефрем Моллов, Мехмед Дорсунски, проф. Хюсеин Мемишоглу, Ни-кола Чуралски, Емел Балъкчи и други в своите писания като правило не споменават върху основата на какво изграждат своите тези, нямат справочен апарат, не посочват исторически източници, документи, искови данни, а се позовават само на спомени и анкети с информа-тори на пределна възраст, които по памет съобщават какво са чули или им са разказвали техните дядовци и баби.

На конференции и симпозиуми докладчици – наши и от чужбина, също представят неприемливи теории, основавайки се на писанията на по-горе посочените автори. Но историята не се пише само по спомени и анкети. Тези издания и публикации само всяват смут и объркване в обществото и фактически спомагат за разединение и омраза между религиозните общности.

Кому е нужно това? Кой разваля „комшулука“ между живеещите и днес заедномирни и сговорчиви хора? Разбира се, появиха се веднага и критични публикации с анализи на споменатите тези и теории, които сме събрали в настоящия сборник. Време е да се каже на лъжците: Истината се доказва с документи, господа, а не на основата на чуто и разказано, измислено и фантазирано.