Някой беше казал, че да напишеш книга за деца е като да разкажеш “Война и мир“ в хайку. Може да си отличен писател, но когато става дума за деца, трябва да възприемеш нов начин на мислене и да се поставиш в обувките на онези, за които пишеш. С две думи: трябваше ми време да си спомня, че съм дете.

Историята в една вдъхновяваща приказка е толкова важна, колкото и начинът, по който я разказваме. Дебютант съм в тази област, но нещата, които осъзнах, са първо: трябва да я поднесеш просто, да вплетеш в нея действия, сцени и много емоции. Децата ще ти обърнат внимание само ако си атрактивен, добронамерен, искрен, жизнен и провокираш въпроси. Трябват ти герои, които са личности със смели ходове, които вървят след мечтите си. Малките се влюбват и искат да бъдат като тях. Отговорността е именно в това – какво е посланието на твоя герой, достоен ли за пример на децата…

Животът е постоянен обмен на уроци, децата ни учат, както и ние тях. Ние ги учим на онова, което още не знаят, те ни учат на онова, което сме забравили… Прозрението, което получавам, общувайки с деца е, че щастието съществува. “Ама че работа!“ си казвам в моменти на удивление. От лошо или хубаво, важното е да не спираме да се учудваме, защото любопитството е онова, което ни държи живи.

Димана Йорданова