50 въпроса и отговора за аутизма

Николова, недейте с толко омраза да пишете по всички сайтове. Вие Николова ли сте или "Бивша аутистка". Цитатите Ви са неточни и некоректни.

Като майка на дете с аутизъм, която денонощно чете и се интересува от проблема и начините за неговото преодоляване, успях бързо да се снабдя с новата книга: "50 въпроса и 50 отговора за аутизма". Според презентацията на книгата, авторите- Светлана ПЕТРОВА, Десислава ВАСИЛЕВА, Ирена Киркова и Нина Станчева са практикуващи психолози в детския консултативен център на БЪЛГАРСКА ШКОЛА ПО ПСИХОАНАЛИЗА!
Не бих могла да не споделя с потенциалните читатели на тази книга следното:
ИЗУМЕНА СЪМ от крайно ограниченото разбиране на авторките на темата за аутизма и придържането към отдавна отречени и отживели теории за причините за съществуването му и неговото лечение ! НЕВЕРОЯТНО И ВЪЗМУТИТЕЛНО е, че колективът, сътворил книжката, която е изпълнена с нелогични и противоречащи си изводи и твърдения, има претенции да „лекува” децата с аутистични проблеми.
Смятам, че въпросното издание има предимно комерсиална цел, възползвайки се от лавинообразно нарастващите случаи с проблеми в развитието на децата от нашето съвремие. Не бива да се изключва и прикрита /или не съвсем/ рекламна цел.
За да не съм голословна, ще цитирам няколко изречения от книжката, пък вие си направете изводите:
• „Аутизмът е психично състояние, причината за което е нарушената емоционална връзка между майката и детето.”- стр.14. „Една от основните причини, според мен /авторката/, за съществуването на аутизма е фактът, че никой не ни учи как да бъдем родители... Появата на малкото човече невинаги е истински желана... ”- стр.12. !!!
• „Но, когато детето няма на кой да подражава или няма кой да се занимава с него, предпоставките за откъсването от околния свят и затварянето в себе си са налице.” , стр.69-70.
• „/Родителите/ Не желаят да излизат често навън заедно /с детето/, .. не го пускат да тича и да се забавлява, .., а се стремят максимално да прикрият анормалното му поведение, държейки го за ръка през цялото време, карайки го да стой неотлъчно до тях. Така го изолират от контакт с другите деца.”- стр.83-84. !!!
Забележка: Цитатите ми са абсолютно дословни.

Личното ми и субективно впечатление, което ми направи книгата е, че сякаш авторките никога не са срещали аутистични деца.