"Разтворен прозорец" и нови стихотворения

Прозорецът

Градът долу мига в безкрайна жарава
и смесва се тъй със щурчетата тук,
че сякаш той сам отдалече издава
с безброя от крушки тоз тъничък звук.

А горе на склона, квадратна и ниска,
е нашата вила с прозорец голям
и виждам, на пътника нощем се иска
да бъде тоз, който почива си там.

Завижда човекът. Какво му говори
сред толкоз красиви и вечни неща,
че нечий живот със инфаркта се бори
зад този спокоен прозорец в нощта?