Една държава, съюзник на Третия райх, отказва да депортира своите евреи и с това е изключение в Европа: ето такъв е образът на България от времето на Втората световна война, който преобладава до неотдавна. И в който се пропуска, че от териториите на Югославия и Гърция, окупирани от България между 1941 и 1944 г., почти всички евреи са „вдигнати“ от българските власти, конвоирани към Полша и унищожени.

В тази книга, резултат на обширно изследване на документи и архиви, Надеж Рагару възсъздава произхода на онова, което отдавна се смята за безспорни факти – верни само защото в тях повсеместно се вярва. Тя обяснява:

защо една-единствена фасета от сложно и противоречиво минало се е превърнала в обект на приоритетен разказ;
как депортациите – без да бъдат премълчавани – са станали второстепенни в публичните дискурси, в музеите, в историческите книги и произведенията на изкуството, посветени на онзи период;
как писането за гоненията срещу евреите в България се е оказало заложник на Студената война, а после – на политическите борби и битките за паметта от времето след 1989 г. на Балканите и в света.
Дълбоко оригинално като замисъл, но и като начин на писане, това историческо проучване е образцово размишление върху мълчанията за миналото.

----------------------
Авторката, Надеж Рагару, е професор в елитния Университет за политически науки (Sciences Po, Париж), където преподава история и памет за социализма и за Холокоста в Източна Европа. Била е Invited Scholar в Оксфордския университет и Reid Hall Fellow в Колумбийския университет. Изследва България от близо 30 години. На български през 2011 г. е публикувана и нейната книга „Преплетените времена на настоящето: България 20 години след 1989“.