Японската геополитика от древността до днес

Терминът „геополитика“ е въведен в научния дискурс от шведския политолог Рудолф Челен (1846–1922), но най-известна е теорията на английския политик и географ Халфорд Макиндер (1861 – 1947) за „географската ос“ – понятие, заменено по-късно с „хартленд“. Най-общо казано, става дума за зона, която е средоточие на континенталната сила, тъй като е недостъпна за морските държави. От гледна точка на теорията за хартленда най-благоприятно е геополитическото положение на Русия.

Японската геополитика се развива под влияние на немския учен Макс Хаусхофер (1869–1946). От 1908 до 1910 г. Хаусхофер е акредитиран като помощник военен аташе към посолството на Германия в Япония. След завръщането си в Германия той защитава докторска дисертация на тема „Размисли за военната мощ на Велика Япония – световна позиция и бъдеще“. Хаусхофер смята, че Германия трябва да търси съюз с морските държави Италия и Япония, за да компенсира слабостта на военноморските си сили за сметка на сухопътните.