„Янаки Богомил“ е сензационен криминален роман и заедно с това остра политическа сатира, пречупваща личния опит на автора през специфичното му чувство за хумор.

Кой е Янаки Богомил? Гениален детектив като Холмс и Поаро? Изтънчен като Ниро Улф или гневен като Хари Бош? Не. Той по образование е богослов, но притежава рекламната агенция „Кокорас“, в която клокочат скверните прелести на маркетинга и политическия пиар. Живее в непрекъснати угризения, защото вярва, че рекламата е най-зловонният секрет, който отделя сатаната в богохулните си спазми. Търси изкупление, като разкрива престъпления, защото се надява, че така се бори срещу злото, на което иначе доброволно служи.

В българския политически живот се появява нов спасител с царска кръв – наследник на династията на Асеневци. Всички са възхитени. Всички са обнадеждени. Всички са вдъхновени. Но месец преди изборите той изчезва. И никой не знае дали е отвлечен, дали е убит или дали сам се е скрил по причини, които знае само той и предполагаемите му господари.

Понеже съпартийците му не искат това да се разчува, наемат Янаки Богомил да проведе дискретно проучване. В процеса на това проучване се сблъскваме с невероятни открития, заподозрени са почти всички, но накрая се оказва, че истината няма нищо общо с подозренията.

Всичко се върти около рядка и не много типична византийска икона на Богоявлението. Дали притежава свръхестествени сили, дали вътре в нея е скрито нещо или пък самата тя по себе си е ценна – това до края не се разбира, но като че ли всички искат да я притежават и са готови на крайни постъпки, за да я придобият.