"Яков и Ангелът" е третата стихосбирка на Патриция Николова.

Поезията й е остра, лапидарна, действена и силно изповедна. Отличава я вкусът й към абсурдното, променливото, театралното. Стихотворенията й разказват градски истории с неизмислен сюжет и неочакван край. Заиграват се с известни персонажи от библейската митология и изграждат дълбок интимен свят, който съществува в интересна хармония с парадоксалната действителност. Някои от героите са от онези, които срещаме всеки ден, но обикновено не ги забелязваме – сляпата жена на светофара, съучениците, които се хвърлят от 4-тия етаж прегърнати, продавачката на дрехи second hand, циганките с руси деца, детето на съседката. Други са сюрреалистични – като бягащото дърво, трите маймуни, гарваните, кацнали по раменете на любимия, лудият колоездач, летящият човек, безръкият Буда, голата Пина (Бауш) и любовниците, сънуващи един и същи сън. Действието лети накъсано от София до Прага, от Будапеща до Берлин, между съня и реалността, особено в любовните стихотворения, където минало, настояще и бъдеще се сливат в едно динамично цяло. Храмът в Яков и Ангелът (все едно дали е църква, синагога или джамия) играе важна роля като балансиращ център, около който се вихрят буреносни късове живот. Това, което определено липсва в тази книга, е клишето и добре познатата, обиграна стихоплетска бъбривост.