Юдина поляна

Разкази

Ако е вярно твърдението, че прозата е най-близкото до живописта, разказите на Денка Илиева ми приличат на картините на митничаря Русо - най-яркият представител на наивистите в изобразителното изкуство.
В тях има по детски откровен рисунък - опростен и категоричен, без смесването на боите; движението на човешки фигури и характери е линейно и безхитростно; линиите на сюжета са съзнателно опростени; езикът - изчистен до слога на читанката.
Преобладаващият мотив в повечето истории е носталгията по изминалото време, ретропоглед на героите към тяхното начало, към корените - единствената им опора в днешния разклатен от промените свят. От сблъсъка между спомена и съвремения пейзаж се ражда своеобразна атмосфера на душени състояния, на сърдечен спазъм, болка и печал.