Героите на книгата са от няколко категории.

На първо място са хора на перото, писатели: Симеон Радев (заради „Строителите на съвременна България“ аз го смятам и за писател, не само за историк, журналист, дипломат, мемоарист), Владимир Василев, Елисавета Багряна, Христо Радевски, Атанас Далчев, Емилиян Станев, Стефан Гечев, Александър Геров, Валери Петров, Лумир Чиврни (Чехия), моята съпруга Блага Димитрова, Радой Ралин, Булат Окуджава (Русия), Владимир Солоухин (Русия), Георги Марков, Йордан Радичков, Цветан Стоянов, Владимир Башев, Едвин Сугарев, Георги Рупчев.

Други са хора на науката, религията, журналистиката, театъра, музиката и др: Екзарх Стефан, проф. Димитър Михалчев, проф. Георги Цанев, проф. Тодор Боров, акад. Дмитрий Лихачов (Русия), проф. Петър Динеков, Петър Увалиев, Иванка Димитрова, Адам Михник (Полша), Борис Димовски, проф. Исак Паси, Георги Парцалев, Тончо Жечев, Минко Николов, Джоко Росич, проф. Стоян Попкиров, проф. Александър Фол, Кръстьо Куюмджиев, Стефан Кожухаров, Анастасия Димитрова-Мозер, Румяна Узунова, Георги Божилов (Слона), Райна Кабаиванска, Кеворк Кеворкян.

Накрая (но не по важност) са роднини, приятели, политици: Брайко Кофарджиев, Иванка Хаджиева, Стефан Савов, сестра ми Илияна Василева, Иван Татарчев, Петър Стоянов, Филип Димитров, Илко Илиев, проф. Христо Харалампиев, Георги Денков, Тихомир Юруков.