Що е?

Защо да си „съвременен“означава да не прилепваш към своето време? Какво общо имат с това Ницше, Барт, Манделщам, астрофизиката, модата, травмата?

Какво е „диспозитив“– култово понятие на хумани­таристиката днес, което почти никой не обяснява? Как редом с въвелия го Фуко застават Хайдегер, Бодрияр, древните гърци?

Дали „творчество“е акт на съпротива, при кой­то са еднакво важни моженето-да и моженето-да-не? Какво общо имат с това Дельоз, Витгенщайн и Аристотел?

Ако „В началото бе словото“, дали словото не е било… заповед? И защо това осветлява по нов начин цяла­та западна култура? Къде са в тази история Хайдегер, Дерида, Хобс, Остин, логици, езиковеди, романисти?

В тази книга събираме 4 от най-важните есета на Агамбен. Те рушат оградите между различни полета и дисциплини и показват как би могло откривателски да се работи с понятията.

Освен полезни за хуманитари от всякакъв вид, есетата са удоволствие за всеки буден ум.