Да растеш в Глазгоу през 80-те, за опасностите от „сафари в бедността“

Книга за трагедията на една жена, която не може да се примири с краха на невъзможните си мечти.

Книга за трагедията на едно дете, което обича безгранично майка си и безуспешно се опитва да проумее жестокия свят на възрастните.

Глазгоу от началото на 80-те, в разгара на тачъризма, когато хиляди хора остават без поминък и са обречени на бедност. Агнес Бейн винаги е очаквала повече от живота, но така и не става любима жена и живее красиво само във въображението си.

Мъжът ѝ я изоставя и не след дълго тя се озовава с трите си деца в бедняшко миньорско селище, където постепенно се пропива. Децата правят всичко възможно да ѝ помогнат, но после едно по едно я напускат, за да се спасят. Не я предава само малкият впечатлителен Шъги, който до последно се надява да се измъкнат от недоимъка и ужаса на алкохолизма.

Дебютен роман, който се чете като шедьовър., „Уошингтън Поуст“