Шутаранга

"...Детството ме поглежда със сините си очи и в тях, като в две бистри морски лагуни, виждам целия си живот.
Колко нещо пропуснах, колко добри думи не успях да кажа другиму, колко устни оставих нецелунати, колко прошки не успях да поискам, колко картини можех още да нарисувам...
- Стар глупак! - изтърси моето премръзнало детство.
И е право."