Седемнайсетте кратки разказа в „Шега“ завладяват със страстната си жизненост и драматизъм, тематиката им прескача от двете страни на тънката линия между живота и смъртта, надеждата и отчаянието, истинската любов и фетишизма. Самоотвержеността и обичта се противопоставят на грубия материализъм, патриархалните нрави на село –на обезличаването в града, където човекът до такава степен е издигнал предметите в култ, че неусетно самият той се превръща в предмет, преносно и буквално. Палавос описва необикновените страсти на гърците от родния си край, но и безответната любов на един млад италианец, и мрачното отчаяние на емигрантите от Близкия изток, захвърлени от съдбата в непознатата за тях Атина. Дори ни кара да гадаем за мистериозната съдба на любимия му поет Франсоа Вийон.

Янис Палавòс е оригинален разказвач, прозата му не се поддава на никоя от стандартните класификации. Тя е дълбоко поетична, неусетно преодолява границите между реалното, модернистичното и постмодернистичното. Разказите са драматични, изненадващи, а реалността постепенно преминава в друго, магическо измерение, оставяйки читателя без дъх. В тях разпознаваме и нещо родно за автора и за нас –гористите склонове на Беласица, изменчивата Струма…