Макар и роман, тази книга се отличава с особеностите на творба, написана от един съвременен египтолог, прославящ паметта на основоположника на египтологията – Жан-Франсоа Шамполион, роден във Фижак през 1790 г. и починал в Париж през 1832 г. – известен най-вече като първия учен, съумял да разчете египетските йероглифите. А това често става причина да бъде забравяно неговото научно и литературно творчество, включващо граматика, речник, исторически есета, пътеписи и писма. От юли 1828 г. до декември 1829 г. Шамполион изживява най-изключителните мигове на своя кратък живот. Ученият, наречен от съвременниците си Египтянина, най-сетне успява да отиде в Египет – страната, за която така дълго е мечтал. Това пътуване е наистина необикновено със своята наситеност, драми и открития, пресъздадени в романа на Кристиан Жак. Авторът дава думата на самия Шамполион, включвайки в повествованието си най-значителните мисли, произнесени или написани от бащата на египтологията. Повечето от разказаните събития отговарят на действителността – такава, каквато ни я рисуват историческите факти. Ролята на романиста се състои най-вече в умението да бъде съживен спомена за това пътуване, което е истинско поклонническо странстване, отправено към изворите на Духа. Едновременно с това Кристиан Жак създава съставни образи на някои от действащите лица и попълва "белите петна" в написаното от Шамполион.

Целта на романа е не да бъде верен до най-малкия детайл на историческата действителност, а да пресъздаде максимално точно личната истина на самия Жан-Франсоа Шамполион – една от най-гениалните личности на всички времена.