Между най-известните литературни произведения, които имат за основа народни басни, нравоучителни и хумористични разкази за животни, са старофренският „Роман за Лисицата“ и старонемският епос „Лисицата Райнеке“.

Същността на тази басня, в която действащи лица са животни, организирани в една държава под скиптъра на лъва, е да се представят някогашните порочни обществени нрави, при които нехайният, хитрият, мошеникът придобиват звания и почести, докато мирният, тихият, скромният и непретенциозният е винаги жертва на зла „съдба“. Главният мотив е триумфът на подлостта и хитростта на Кум Лисан над мало и голямо, като се почне от петлето и зайчето и се стигне до лъва. В баснята е изобразена непримиримата и вечна борба между доброто и злото, между лъжата и истината, честността и безчестието.

„Роман за Лисицата“ с многобройните му обработки е част от неувяхващото духовно наследство на човечеството, а побългарената му версия, великолепно претворена в стихове от Димитър Стоевски, е ценен влог в нашата културна съкровищница.
------------------

Димитър Стоевски (1902-1981) е български писател, драматург и преводач главно на произведения от немската художествена литература. По професия е лекар рентгенолог. Димчо Чолаков, както е истинското му име, завършва медицина в Грац през 1927 г. и работи по специалността си в продължение на 27 години. Наред с това публикува преводи, есета, литературни и театрални статии, рецензии - вече под псевдонимa Димитър Стоевски. За осемдесетте години на своя живот, от които пет десетилетия посветени на превода, Стоевски изгражда културно дело, чието значение расте с времето. Той е сред малцината универсални творци в това поприще, които с еднакво умение и духовен порив пресъздават класически и модерни автори, а освен това владеят изразните похвати на всички литературни жанрове. Стоевски оставя преводи на романи, повести, разкази, приказки, миниатюри, лирически поеми, стихотворения и драми в мерена реч или в свободен стих. Делото му респектира не само с множеството претворени книги - близо осемдесет, - но и с широкия диапазон на литературните му интереси и предпочитания. Сред превежданите от него автори са Томас Ман, Франц Кафка, Стефан Цвайг, Лион Фойхтвангер, Бертолд Брехт, Гьоте, Шилер, Хайне, Ибсен, Тургенев, Молиер, Лопе де Вега и много други. Не по-малко значимо е творческото му наследство в областта на литературата за деца. Стоевски превежда на български приказките на братя Грим и на Вилхелм Хауф, незабравимите за всяко дете книги на Вилхелм Буш. Самият той е автор на произведения за деца, сред които „Чудният роман на Кум Лисан” заема особено място. Написан преди 75 години, този роман в стихове, пресъздаващ средновековни нравоучителни разкази, продължава да вълнува и днес, тъй като осмива неизтребими човешки пороци, като хвърля мост между европейското културно наследство и нашия български бит и фолклор.

----------------------

Цитати от Димитър Стоевски:

Стихове не се превеждат, а се претворяват; пресъздава се не буквалният текст, а мисълта, чувството, образът.

Ще имам само едно желание, една молба: вечният наш спътник, демонът Време, да обърне последната страница на моя живот в мига, в който в моите очи се стопи последният ред на последната хубава книга.