Човекът на бъдещето - книга 6, Възпитание на родителите - част 4

„Сега, когато вече съм наясно, че в основата на човешкото и на всичко живо е душата, всичко си дойде на мястото. За да се пренесе опорната точка от бъдещето, от духа върху душата,трябва да се създадат нормални условия за функционирането ѝ .Това е свързано и с мирогледа, и с начина на живот, и с храненето. Човек, който възприема света от гледна точка на духа или тялото, вижда всичко статично, нетърпящо развитие. Само онзи, който живее със сърцето, с душата, вижда света подвижен, променящ се, развиващ се. Онзи, за когото съзнанието е на първо място, вижда света неизменен и ако нещо не съответства на застиналите му, устойчиви представи, изпитва желание да унищожи онова, което заплашва да разруши цялостната му картина на света. Затова човек с повишена гордост винаги е вътрешно агресивен. За него най-голямото щастие е не любовта, единението и помощта за другите, а превъзходството, потискането на другите, самовъзвеличаването. Човек, който живее с любовта, с душата, разбира,че светът може да се променя. Значи не унищожаването на онзи, който ни е обидил, не смазването му, а промяната и възпитанието са на дневен ред. Щастлив е човек, за когото душата е по-важна от духа, защото в душата му живее любовта. А щастието е именно постигането на любовта и постоянното ѝ увеличаване в душата.”

С.Н.Лазарев