По стечение на обстоятелствата, Марко се завръща в родния “Фужине”. Но въпреки че вече е пораснал, той все още търси своето място под слънцето, бори се с промените, които са се случили през изминалите десет години, и с тези, които е трябвало, но не са се случили. Принудителното му заминаване за Босна е вторият му шанс да започне живота си на чисто, но ще съумее ли този път да изиграе картите си по най-добрия възможен начин или ще се подхлъзне по нанадолнището?

“Чефурите – вън!” и неговото своеобразно продължение “Джорджич се връща” са изградени от глави, чиито заглавия са всъщност въпроси, в повечето случаи кореспондиращи между двата романа. Главният герой Марко се връща в люблянския квартал “Фужине” след повече от десетилетие, прекарано в Босна, като не знае колко дълъг ще е престоят му в Словения. Основната разлика между двата романа е, че “Джорджич” не представлява анализ на живота на чефурите. В него отново не липсват впечатления за фужинското всекидневие, но сега повествователят рисува по-широка картина, в която впечатленията на Марко са по-задълбочени. “Джорджич се връща” е не просто продължение на “Чефурите вън!”, но и надграждане, в което личи опитът на Войнович, натрупан с по-сериозните му романи.

Горан Войнович се появи в словенската литература като комета и се утвърди в нея като постоянна звезда.

Митя Чандер, литературен критик, есеист, драматург, редактор в издателство „Белетрина“