Цяла зима снегът не спира да вали над селото. Покрива прозорците и се трупа пред вратите. Слънцето изгрява късно и залязва рано, а дори през деня почти няма какво да се прави, освен да се разказват истории. Тази година всички говорят за Катри Клинг и Анна Аемелин. Катри е отхвърлена от общността жена с жълти очи, която живее с простодушния си брат и с куче, на което отказва да даде име. Тя не търпи безобидните лъжи, които улесняват общуването, и умее да прониква направо в същината на всеки проблем. Анна, възрастна илюстраторка на детски книги, изглежда като нейната пълна противоположност – уважавана, макар и дистанцирана членка на общността. Тя живее сама в голяма празна къща и излиза навън през пролетта, за да рисува изключително детайлни горски пейзажи. Но Анна притежава нещо, което Катри иска, и за да го получи, Катри постепенно поема контрол над живота и доходите ѝ. Когато пролетта настъпва, двете жени вече са въвлечени в сблъсък на убеждения, който заплашва да ги лиши от най-скъпите им илюзии.

Лъжите, които казваме на самите себе си, и лъжите, които казваме на другите – това е темата на един от най-смущаващите и непредсказуеми романи на Туве Янсон. Тук тя обръща по-мрачен поглед към темите, които стоят в основата на най-добрите ѝ творби – от деликатния разказ за живота до прочутите истории за мумините: самотата и общността, изкуството и живота, любовта и омразата.