Художник, писател и поет, евреин, покръстен в християнската вяра, хомосексуалист, водещ борба с наклонностите си, бохем, избрал уединението на манастир... Ярката и противоречива личност на Макс Жакоб е една от емблематичните фигури в културния живот на Франция през първата половина на XX в. Той е роден през 1876 г. в Кемпер и още от ученическите си години се интересува страстно от литература, музика и живопис. През 1894 г. се премества в Париж, където се сближава с Пикасо, Аполинер, Модилиани, Кокто, Брак и други млади таланти. През 1909 г., след като получава божествено видение, той решава да се обърне към католическата вяра, а по-късно се оттегля в манастир. Въпреки най-новите си религиозни убеждения обаче в началото на Втората световна война Жакоб става жертва на антисемитската пропаганда. През 1944 г. той е арестуван от Гестапо и умира в лагера в Дранси. Произведенията му, сред които стихотворения, пиеси, романи, разкази, приказки, есета и картини, представляват своеобразен мост между символизма, кубизма и сюрреализма.

Сборникът с разкази „Черният кабинет“ е публикуван за пръв път по времето, когато поетът претърпява душевен прелом и напуска Париж в търсене на уединен и благочестив живот. Всяко едно от писмата, поместени в него, се характеризира със свой собствен стил и препраща към определен аспект на социалната действителност. С тези кратки повече или по-малко фиктивни текстове Жакоб се вписва в традицията на френската епистоларна литература, като същевременно я обогатява и видоизменя, експериментирайки с многообразните форми и значения на езика. Той майсторски примесва смешното със сериозното, за да представи пред своите читатели не просто блестящ синтез на различните човешки типажи, но и духовита критика на посредствеността и лицемерието в светските взаимоотношения.