Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят. Авторката на думите е поетеса и макар че тази книга е в проза, за нея дори интервалите между редовете продължават да са от значение.

Тази книга е като айсберг – на повърхността, тоест изказаното в нея е много по-малката част. Далеч по-голяма е частта на премълчаното, задрасканото, отхвърленото. А премълчаното понякога е премълчаване, друг път е забрава. Забравата – веднъж поради маловажност, друг път поради травмираща свръхважност.

„Щастлива и тъжна“ е другото име на тази книга. Ин и ян, бялото и черното се борят в душата на героинята, преливат едно в друго, едното расте, другото намалява, после обратното и така до безкрай. По-точно – докато героинята съзрее.

На тази книга ѝ е забранено да обяснява, да посочва в прав текст нещата, да ги клейми и анализира. Може само да бъдат влюбени – и героинята, и тази книга – в това или в онова момче, в тази или в онази част от живота и в цялата литература…

Чавдар Ценов