Чекмо 3

„Историите на човека, Йонко, са като змия, която е влязла в него – гони си опашката и я хапе, щото няма какво друго да захапе. Дай ѝ възможност на тая змия да излезе от тебе. Пусни я на свобода, дай ѝ шанс да оцелее. Тия неща, дето са ни се случили – те не изчезват. Те остават в нас и поне докато ни има на тоя свят, ще съществуват. Те са нашите острови в безкрайността и безбрежността, нашето спасение, нищо че никое човешко око не може да ги види. Те съществуват.“