В тази книга обръщаме поглед назад към далечните времена, в които прадедите ни развивали държавата си, бранели земите си и отстоявали правата, честта и достойнството си. Понякога го правели със силата на словото, друг път чрез уменията на дипломацията, но нерядко и с острието на меча.

Събраните тук късчета история, писани от духовни лица, владетели и книжовници, ни посвещават в дръзката красота на културата, религията и политиката на Първото и Второто българско царство.

Сред тях са:

Посланието на патриарх Фотий до княз Борис – морален кодекс на справедливото управление и мъдрата държавност: „...И тъй управлявай поданиците си, като се уповаваш не на тиранство, а на благосклонността на управляваните...“

Писмата на цар Симеон до Лъв Магистър, в които личат характерът и решителността на един от най-великите български владетели: „...Имах, прочее, на ум, имах – знае Господ – да отпратя пленниците. Обаче няма да ги върна...“

Военните хроники на Симеон Логотет, отразяващи безмилостни битки, политически ходове и мирни преговори между България и Византия: „...Крум, като се разгневи за това, изпрати войска при Свети Маманта и изгори намиращия се там дворец...“

Кореспонденцията между цар Калоян и папа Инокентий III – дипломатическа игра между двама от най-големите за времето си мъже: „...На първо място ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство...“