![]() |
|
|
|
Вижте книги с подобно съдържание и в следните категории: Художествена литература, Преводна литература, Фантастика, фентъзи
В първата книга въпросът беше кой ни е чул.
Сега въпросът е кой отговаря вместо нас Никола Арден живее с решение, което не може да сподели с никого: да мълчи. Мълчанието издържа няколко месеца. После Луната отговаря — не с послание, а с пулс, бавен и търпелив, като нещо, което проверява дали още сме там. И почти веднага се обажда втори източник. Не отвъд. Отсам — изпод водата, на нашата собствена планета. Завесата не е метафора. Тя е стена, поддържана от някого от много отдавна, и Арден открива за нея най-неудобното: всяка стена има врати. Осемнайсет са. И вече се знае къде. Знае го и Селена Маркъс. Тя е чела същите страници, стигнала е до същите изводи и е направила обратния избор — че стената не ни пази, а ни държи затворени. Тя не търси отговорите. Тя иска да отговори. И вече е отвела единствения жив човек, който може да ѝ покаже вратите. Стената е издържала дванайсет хиляди години. Не е строена да устои на човек, който я иска отворена. Книги, подобни на "Хрониките на завесата, книга 2: Лунната сянка" |