Драги читателю,

В ръцете си държиш български превод на книгата на Георги Монах с прозвище Амартол, т.е. Грешник, живял през IX век:

„Истрин, Василий Михайлович. Книгы временьныя и образныя Георгия [!] Мниха : хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе : текст, исследование и словарь. а) Греческий текст "Продолжения Амартола" б) Исследование а) Греческий текст "Продолжение Амартола", б) Исследование / 25 см. – Петроград : Отд. рус. яз. и словесности Рос. акад. наук, 1920-1930 – Петроград : Отд. рус. яз. и словесности Рос. акад. наук, 1922. – [8], XXXII, 454 с.“

Оригиналния гръцки текст ще намериш в

„Georgii monachi chronicon edidit Carolus de Boor by Georgius, monachus; Boor, Carl de, 1848-1923, ed. Publication date 1904 Publisher Lipsiae, in aedibus B. G. Teubneri“

Тази книга не случайно е привлякла вниманието на книжовниците от цар Симеоновото време, и е приведена на български тогава. Това ние научаваме от Гаврил Кръстевич , който ще запише:

„…А Оболонский, издателят на летописеца Перяславля Суздалски, казва в своето предисловие на това издание, стр. VI и VII, че му се вижда за много вероятно споменатият Георги Миних да е бил преводачът на Йоан Малала, а и Григорий Миних, преводачът на „Книгата на царствата“, и Григорий, преводачът на летописа на Георги Амартол, да са едно и също лице и че следователно всички тези преводи трябва да се отнесат към X век .“ Г. Кръстевич, Том III, 15.24.3.

Късните преписи в Русия наричат този превод „Славянски превод“.

Много скоро след излизането на български превод той е занесен в Русия заедно с превода на Йоан Малала на неговата Хронография . Тези две книги стават първообраз на цялата славянска историческа и богословска литература, с неин първи представител Нестор. По същото време книгата е била приведена и на грузински от Арсен от Икалто.

Като много популярна и широко ползвана книга с голям тираж, тя постоянно е била преиздавана, коригирана и пренареждана от анонимни преписвачи, така че възстановяването на оригиналното произведение е изключително трудно. Руските учени са положили неимоверни усилия да преведат Троицкия списък от старобългарски на съвременен руски използвайки и гръцки преписи, като са добавили хиляди коментари свързани с различни текстове и автори. Пресъздаването им в този превод би направило текста нечетим за широката българска публика, за това са избегнати. Добавени са ограничен брой бележки под линията от издателя.

Книгата е концепирана като богословско четиво и е наситена с цитати от Стария и Новия завет, като се стреми да обясни всички събития от гледна точка на християнския морал. Това макар да я прави ценено свидетелство за богословска литература, същевременно претоварва ненужно от днешна гледна точка, на места стремящия да се сдобие бързо с исторически сведения читател. Макар и стремящ се към обективно описание на събитията, Георги е яростен противник на иконоборците, и поради това не бива да се очаква обективност в оценките на деянията на иконоборските владетели.

За периода 813–842 тя е единствения исторически източник на Византийската история, за това и много ценна. Книгата ни дава, между другото, и ценни сведения за Симеоновите войни с Източната римска империя.

За съжаление, Троицкият списък, които е преведен на съвременен български в тази книга, прекъсва до глава 58.2 В приложение 1 са дадени заглавията на непреведените глави от 58.3 до 91.13, които макар и кратки, са информативни. Надяваме се в близко бъдеще да подпълним и този пропуск в българската преводна литература. Част от липсващата информация е преведена от български учени в Гръцките извори за българската история , и е дадена в Приложение 2.

В приложение 3 предлагаме български превод на публикацията:

Catholic Library Project – страница “George Hamartolus, Brief Chronicle - Dual Parallel English and Original Text” (английски + гръцки оригинал, паралелно).

която е дадена с гръцки и английски текст. Тя обхваща периода от 491 г. до 1081 г. Разликата в стила на този текст подсказва, че той е писан от продължителите на Георги Монах, един от тях предполагаемо е „Симеон Логотет“, вероятно наричан и Симеон Метафраст.

И така драги читателю, надявам се, че тази книга ще стане ценно допълнение на твоята историческа библиотека.

Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
1.5.2026