Благодарна съм,
че винаги забравям,
на мястото запалвам светлина,
в кутия си поставям спомени,
които да ме карат да летя.
Благодарна съм,
че се повтарям,
прегръщайки отново
пак света.
Пропуснатите елементи
ме вдъхновяват да се изявя.
Благодарна съм,
че в кръговрата
не се отказвам да вървя,
страстта ме следва безотказно
по стъпките ми до върха.

Росица Милкова

------------------------------

В повечето ми стихове присъства думата „храм“, сякаш търся опора в място, където мога да бъда себе си, да призная кого съм обичала и защо, и кога съм грешила. В представите ми храмът не е само сграда, той е пустиня, море, небе, път, душа, дете, любим и най-често любов.

Разбира се, мистиката на непознати земи, култури, общности е много вдъхновяваща и плодотворна. Затова и пътуванията ми са в основата на стихосбирката. Храмът е винаги с мен, но за да стигна до него, трябва да стъпя на пътя, а той знае къде да ме отведе.

Хората, които срещам, играят огромна роля в написването на стиховете – те ме провокират, извисяват, утешават, омиротворяват и най-важното, те са моята муза.

Цветовете, ароматите, вкусовете, усмивките, болката, красотата, звуците – всичко може да ме вдъхнови, ако вибрациите ни са на еднаква честота, затова в разказите си използвам приготвянето на чай като водеща нишка.