Храмът на болката

Пеями Сафа (1899-1961) е роден в Истанбул. Той е син на известния поет Исмаил Сафа. Още от тринадесетгодишна възраст започва да работи в сферата на пощенските услуги и прекъсва образованието си, но през целия си живот не спира да се образова сам.

В периода 1914-1918 работи като учител, а от 1918 година до края на живота си - като журналист във вестник. Заедно с брат си Илхами издава собствен вечерен вестник на име "Двадесети век".

В това свое произведение Пеями Сафа разказва за страданията на един самотен и болен младеж, обичащ и ревнуващ по детски. Описва безкористната любов на една девойка и нейния стремеж към щастие. Авторът разсъждава върху фантазиите на един човек, изцяло обсебен от желанието да вярва в истината и доброто въпреки терзанията, които го измъчват зад голите стени на болницата.