Някога, някъде, в едно градче живеели задружно симпатични хора. Всички те много си приличали. Само едно същество се различавало от тях – Хоботчо. От всички жители на градчето единствено то имало хобот.

Всяка сутрин той отварял вратата си, излизал на прага и запявал своята песничка...

---------------

Моята първа среща с Хоботчо беше в едно българско село до реката Осъм - Александрово, където нощем изгряват огромни звезди, а сутрин рано те събуждат бодри гласове на птици. Където все ти се четат, слушат ти се и дори ти се съчиняват истории. И ето как една вечер, в която не ми се искаше да повтарям някоя от любимите стари приказки, за да пожелая „Лека нощ!" на дъщеря си – при нас пристигна Хоботчо. Пристигна – и се настани в живота ни; беше образ, превърна се в приказка, после – в радиопиеса, а ето го – сега вече е чудна книжка, илюстрирана от същото това момиченце с огромни очи, заради което той се роди на света.

Радостно пътешествие, мили немирни Хоботчо! Вярвам, че ще откриеш много нови приятели!

Ценка Кучева