Основната цел на монографията е да представи на българския читател теоретичните медицински и философски модели, които се срещат в някои от най-известните трактати от Хипократовия корпус (Corpus Hippocraticum) – колекция от над 60 медицински съчинения от V–IV в.пр.Хр., събрани през Елинизма от учени в Александрийската библиотека, които предполагали, че едни са дело на самия Хипократ (460–370/7 г. пр. Хр.), а други са произведения на негови съвременници и ученици.

Изучаването на гръцките и римските източници за развитието на европейската медицина има важна роля за разбирането на медицинската епистемология и идеите, залегнали в нейните начала. Познаването на възгледите на древните философи и лекари спомага за анализа на основите на философията на медицината.

Изследването е поставено в по-широка рамка, като първа глава запознава читателя със зараждането на медицината в Древна Месопотамия, Египет и Древна Гърция – тъй като първите гръцки медицински идеи са били обвързани с философските занимания на първите философи – натурфилософите, както и на Сократ, Платон и Аристотел. Втора глава е посветена на Хипократ и Хипократовия корпус, като представя две от основните биографии на Хипократ, преведени от латински език, и посочва най-новите проучвания за тях. Във втората част на главата е представен анализ на медицинските теории, които се срещат в най-превежданите и тълкувани по света трактати от колекцията. Преводите от старогръцки език са на автора и на много места е цитиран и оригиналът, за да може специалистите да се запознаят по-отблизо не само с идеите, но и с терминологията на съчиненията. Анализирани са основни медицински идеи и теоретичните подходи към диагнозата, прогнозата, лечението и профилактиката.

Монографията се основава на множество цитати и на най-новите изследвания на специалистите в областта.