Още с първия си роман, "Добър ден, тъга", написан за по-малко от два месеца, осемнайсетгодишната Франсоаз Саган спечелва любовта и възхитата на милиони читатели в цял свят. Следват десетки творби, неизменно съпътствани с шумен успех, които я превръщат в "тиражно чудовище" по думите на издателите й. Предвестницата на епохата на свободните нрави, идолът на поколението от 68-а, бунтарката с Бийтълс-прическа живее ярко, задъхано и необуздано. Не случайно неин кумир е неотразимата Сара Бернар. Саган е неподвластна на канони, дръзка и непокорна, с вкус към хазарта, алкохола, наркотиците, високите скорости, силните усещания. Уютът на домашното огнище не й понася, задушава я, навява й скука и досада. Семейният живот не е нищо друго освен макарони на фурна. А това блюдо не се сервира в моята кухня.

Цели три години журналистът и есеистът Жан-Клод Лами събира свидетелства от обкръжението й, за да прозре отвъд легендата и да разкрие облика на истинската Франсоаз Саган - печална, далечна, загадъчна, самотна. Критическите оценки на творбите й се люшкат от "попаднала случайно в литературата" до "несъмнен талант, който е на крачка от гениалността". Ала може би вестник "Франс Соар" най-точно определя мястото и дирята, която френската писателка оставя в световната изящна словесност, със заглавието си в деня на нейната смърт, а то гласи "Добър ден, вечност".