Тази книга е археологически опит за реконструкция на социалното битие на фотографията. Тя е не просто локална история на фотографията или история в снимки на Варна от края на XIX в. насетне. Като всяка археология тя разчита късчета от миналото, съхранено в прастари снимки, разплита всеки от материалните им слоеве, за да подреди пъзела на появата, развитието и разцвета на един художествен занаят, отначало в празничния, но постепенно във всекидневния живот на един град.

Днес, когато телефоните ни са заредени с нескончаеми муниции да се щракаме дигитално, аналоговото ни минало се отдалечава все повече и с ускорение от нас. Книгата на Георги Генчев го възпира да не се разпилее безвъзвратно или да потъне под забравата на архивния прах. Като реконструкция книгата си поставя и преследва амбициозната цел да удържи във фокус панорамната многоизмерност и функционална поливалентност на фотографията като медия, не само като изкуство или като техника, като сбор от жанрове и средство за наслада или като инструмент за репрезентация и комуникация. Георги Генчев е бил толкова често зад кадър, но малцина като него са се питали така настойчиво как е възможно и какво се случва преди, при и след кадрирането. А реконструкцията на фотографията като медия отваря и подстъпи към социалното и битие. Книгата на Георги Генчев е пътеводител в пространствата на един град, съхранени от фотографията, в които нейният живот е част от живота на града. Тя върти калейдоскопа от образи, за да излязат наяве социални връзки и структури, които са фиксирани върху снимките, но са и техните поръчители и консуматори. Един забележителен опит да проясним режими на времето, паметта и историята, в чието управление фотографията участва дейно и самата е управлявана от тях.