Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70-те и 80-те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, бог или охлюв. Ако Естествен роман беше машина за истории (Le Courrier), то във Физика на тъгата машината е пусната на пълни обороти.

"Ироник на отчаянието..." - Neue Zürcher Zeitung
"Нежен и безмилостен... невлизащ в никакви категории." - Page, Paris
"Изненадващо въздействащ, пълен с хумор и меланхолия..." - Times
"Земен и интелектуален едновременно." - The Guardian
"Удивителна плътност! Десет пъти над онова, което правят повечето немски автори." - Norddeutscher Rundfunk

---------------
Книгата е носител на следните награди:

Международната Награда Ян Михалски, 2016 г.;
Национална награда за най-добър български роман, 2013;
Национална награда за литература Христо Г. Данов, 2012;
Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата, раздел Литература, 2012;
Награда Цветето на Хеликон за най-продавана българска книга, 2012.