"Шоуто трябва да продължи" – пееше Фреди Меркюри. Затова великите художествени митове трябва да се възраждат за нов живот. Така се появяват книгите на Марк Уайнгарднър – „Кръстникът се завръща” и „Отмъщението на Кръстника”. Сега Ед Франко слага финалната точка на култовата сага, като „осветява” началото на 30-те години на ХХ век – последните години, които не са отразени нито в оригиналния текст на Марио Пузо, нито във филмите, режисирани от Франсис Форд Копола.

Тогава избухва кървавата вендета между дон Вито и Джузепе Марипоза, обединил около себе си най-влиятелните нюйоркски кланове, включително и главорезите на Ал Капоне от Детройт. По това време Джони Фонтейн /прототип на Франк Синатра/ е в началото на музикалната си кариера, Майкъл Корлеоне – бъдещият capo di tutti capi, все още е ученик, а по-големият му брат Сони е принуден да застреля от упор най-добрия си приятел, за да бъде приет в семейния бизнес.

Казват, че всяко „продължение” свети с отразена светлина. В този случай обаче не е така, защото шоуто наистина продължава. Изглежда магнетизмът на Марио Пузо е толкова голям, че и „продълженията” заживяват свой собствен живот.