Този, който иска да се информира за състоянието на психоаналитичната теория и техника не може да заобиколи този обхватен учебник: той представлява една "summa", едно обобщение на международните дискусии, на историята на развитието на психоанализата, един преглед на откритията, на кодиранията, на втвърдяванията, на борбите между крилата, на колебанията между "отстояване и бунт". Бунтът обаче е твърде слаб, затова пък се дискутира с голямо спокойствие защо психоанализата беше и може би все още е близо до превръщането си в система от правила, при което идеализирането на веднъж установения стандартен метод създаде масивни мисловни ограничения, а възвеличаването на метода беше едва ли не по-важно от потребностите на пациента...

***
Учебникът съдържа и малко история на културата; авторите подчертават не напразно, че той е написан не само за специалисти, но и за образовани лаици, и за любопитни пациенти – на които някои от насоките на мислене в миналото искаха да забранят четенето на психоаналитични книги, защото се смяташе, че погледът зад кулисите веднага ще се използва за съпротива и барикади. Авторитаризмът не беше се спрял и пред една наука, опитваща се да го разобличи. "Учебникът" не е антиавторитарен, но е либерален; воден е от любопитство и учудване и е обвит в съвсем мекия аромат на тамян, който иначе висеше по-скоро на "облаци" над движението...