Ухание

Дланта си разстлах и ти дадох подслон
от диви тинтяви легло ти направих.
С бръшляни оплетох вълшебен балкон
и своите песни на него оставих.

Ти влезе. След миг песента ми дочу
тя чукаше тихо на твоя прозорец.
Приседна и взе ръкописите в скут.
Запях сред бръшляни. Докосна те звук.